8 ноември 2015 г.

Непреодолимото препятствие

Какво се случва, когато неудържима сила срещне непреодолимо препятствие? Като цяло конфликтът се корени в двете предположения: че съществуват неудържима сила и непреодолимо препятствие. От една страна за неудържимата сила няма нещо, което да я възпре, а от друга няма сила, която да се справи с непреодолимо препятствие. Това е един класически парадокс, с който, за радост на някои, ние няма да се сблъскаме.

След патакламата около финансовото министерство и желанието на министъра да отреже поне част от специалните привилегии в МВР, достигнахме до очакваната развръзка. За много от нас, с огромно съжаление трябва да отбележа, тя не е изненада, а е кулминация на водената от кабинета политика. Не защото министерският съвет успя да постигне съществен пробив, а точно обратното – направи поредната голяма крачка назад[1]. Проблемът се корени по-дълбоко от конкретните поводи, и дори доста под непремерените заявки на Владимир Горанов, а именно във волята на управляващата коалиция. Макар и прибързано, и неструктурирано, желанието на финансовия министър да намали тежестта върху бюджета от страна на МВР беше очаквано и необходимо. Ясно е, че в хазната просто няма пари, няма достатъчно средства за погасяване на плащанията по всички разходно-покривни системи (здравна и социална) и едновременно с това за финансиране на свръхраздутите бюджети на държавната администрация, МВР и МО. От друга страна Горанов подхвърли една златна възможност за управляващите, но те предпочетоха да не се възползват от нея.

Насред полицейските протести, законни или не е без особено значение в случая, можеше да бъдат мобилизирани ресурсите на Министерския съвет и да бъдат проведени няколко важни промени. От една страна можеше да бъде планиран съставът на МВР, така че да бъде намалена значително административната тежест, като спестените пари да бъдат използвани за капиталови разходи. В момента разходите за заплати в министерството попиват целия ресурс и на практика не остават никакви финанси за техническо обезпечение на работата му[2:стр. 12]. От друга страна можеше да бъдат извадени всички несвойствени за полицията дейности и да бъдат дадени за управление на съответните отговорни министерства. Няма логична причина да се смята, че болницата на МВР, дори предполагайки, че трябва да продължи да съществува, трябва да е подопечна на самото министерство. Специализираните лечебни заведения за полицията и военните, освен че могат да бъдат обединени, също така е нормално да бъдат администрирани от здравното министерство. Всички разходи по елекронното обезпечение на МВР също могат да бъдат извадени от неговия бюджет, като необходимите дейности или да се осъществяват от МТИТС (Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията) или още по-добре в отделна държавна компания (под шапката на МТИТС), която да предоставя обслужване за всички държавни структури.

Забележително е, че е всички тези несвойствени за МВР дейности (област на политика „Управление и координация на системата на МВР”) заемат над 10% от бюджета на Министерството на вътрешните работи[2:стр. 8], пари които в противен случай биха могли да се използват за повишаване качеството и количеството на наличната техника. От самото приложение към проектобюджета на министерството ясно се вижда, че общо предвидените капиталови разходи по програмата за борба с престъпността се равняват едва на 20.6 млн. лева, или около 3.5% от общоведомствените разходи[2:стр. 12]! Ситуацията с другите направления (пожарна безопасност, охрана на държавната граница) е сходна. За сметка на това „Информационно осигуряване и административно обслужване” поглъща невероятните 92.6 млн. лева[2:стр. 20], „Медицинско обслужване” – 11.8 млн. лева[2:стр. 21] и не на последно място „Научни изследвания и разработки, обучение и квалификация” – 18.7 млн. лева[2:стр. 23]! На фона на тези си програми МВР отделя 6.8 млн. лева за „Убежище и бежанци”, разполагаеми на Държавната агенция за бежанците, като капиталовите разходи по това направление са 470 хил. лева[2:стр. 25].

Фиг. 1 Брой полицаи, по държави в ЕС.[5]

Фиг. 2 Брой полицаи на 100 хил. души, по държави в ЕС.[6]

Фиг. 3 Брой полицаи на 100 хил. души, по области за България.***

Видно е, че плащането на възнаграждения в Министерството на вътрешните работи е почти изцяло отговорно за недостига в бюджета му. Тогава е нормално да се търсят начини за намаляване на служителите, чиито задължения не включват пряка ангажираност с основната дейност на МВР. Вместо да се възползва от широката обществена подкрепа и вдигнатия шум обаче, Министерският съвет реши за по-просто да влезе в режим на (вероятно безкрайни) преговори със синдиката на служителите на МВР[3]. Очакванията ми към резултата от тези преговори са доста скептични, имайки предвид, че подобни разговори са провеждани неведнъж, а видима промяна няма. Изглежда, също така, че полицаите не желаят промени в начина си на работа, дори и това да означава обричане на цялото общество да покрива огромната сметка за това.

Хвърляйки поглед към щатната численост на МВР, прави впечатление, че в дирекциите „Управление на собствеността и социални дейности”, „Човешки ресурси”, са заети съответно 1 326 и 4 539.5 души*, докато в Медицинския институт, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология и Института по психология на МВР, общо са заделени 1 274 работни места. Академията на МВР пък дава работа на 592-ма души. Общо за тези дейности по обучение, медицинско обезпечение и административно обслужване се заделя щат от 7 731.5* места при обща численост 49 692.5* щатни позиции[4], или внушителните 15.5%! Към момента на подготвяне на този материал не е налична национална статистика за това колко от предоставените места в другите дирекции се заемат от униформените служители на МВР и колко са заети по поддържащи дейности, за сметка на това справка в евростат сочи, че дялът на униформените полицаи е близък до средното за Европейския съюз. Според европейската статистическа агенция броят на униформените служители (за 2012 г.) е малко над 28 хиляди души[5], което прави малко под 400 полицаи на 100 000 души население[6]. Тези данни показват, че от целия щат на Министерството на вътрешните работи заетите с опазването на обществения ред в МВР са малко над половината служители**. Тогава възниква въпросът, какво правят всички останали?

Винаги, когато е необходимо да бъдат прокарани тежки и непопулярни реформи се опира до това доколко обществото е склонно да ги подкрепи. В конкретния случай с МВР, общественото мнение е като цяло силно консолидирано около тезата, че така просто не може да продължава. Всяка промяна, внасяща малко повече прозрачност, и всяка мярка, намаляваща бюджетната тежест в Министерството на вътрешните работи, щеше да бъде срещната с широка подкрепа от обществеността, което от своя страна щеше да ги направи възможни. Управляващите обаче заеха конформистката позиция да не разбунват духовете в редиците на силовите структури.
Оказа се, че правителството не само не е неудържима сила, а МВР е непреодолимо препятствие!

* Става дума за щатни позиции, при които половин щат означава работа на половин работен ден.
** Не са взети предвид служителите в другите дирекции (напр. тези от пожарна и аварийна безопасност), тъй като за тях не е налична подробна разбивка в справката за щатната численост[4].
*** Данните са получени като е разделен общият брой служители в ОДВР/СДВР[4] на населението в съответната област[7].