31 юли 2015 г.

Имаше ли избор Реформаторския блок?

Човек е обречен да бъде свободен. Така грубо може да обобщим една от тезите на френския философ Жан-Пол Сартър. Независимо от обстоятелствата, човек има радикалната свобода да избира. Дори нарочният опит за липса на избор е въпрос на избор. Да си припомним историята за групата катерачи в планината:

След дни изкачване по стръмна пътека, група катерачи стигнали до място, където огромна скала препречвала пътя нагоре. Били близо до върха, но от двете им страни планинският склон бил непроходим, нямало път и покрай скалата. На пръв поглед нямали друг избор, освен да се върнат наобратно.
Но не и според принципите на радикалната свобода. Сартър би казал, че избор винаги има – катерачите можели и да скочат от планинския склон в пропастта. Смъртта също е избор, макар и окончателен.

Миналата седмица Радан Кънев нарече „исторически компромис” постигнатото споразумение между ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС за конституционна реформа на съдебната власт. Това му изказване раздели електората на РБ на две части – Разочаровани и Примирени. Разочарованите – от „прегръдката” с ДПС, от „задкулисната сделка”, от половинчатата (да не кажем четвъртинчата) реформа, която оставя най-важните проблеми нерешени. И Примирените – тези, за които четвърт реформа е по-добре от нулева и за които диалог с ДПС е неизбежна част от управлението в контекста на осемпартиен парламент.

Ключово, надали има някого от избирателите на Реформаторите (или, впрочем, от всички останали необлагодетелствани наблюдатели), който да е напълно доволен от съгласувания вариант на реформата.

В нашата аналогия, господин Кънев е единият от четиримата коалиционни катерачи, тръгнали към връх Истинска реформа. Мъкне тежка раница, пълна с компромиси между неособено естествените си съюзници, които сформираха блока преди две години. Другарите му по стръмната пътека към реформите са, меко казано, незаинтересовани. Дали ще стигнат или не, на ГЕРБ, ПФ и АБВ им е все тая – те нищо такова не са обещавали предизборно.

Липсата на квалифицирано мнозинство у коалицията е скалата, срутила се върху пътеката под натиска на миналогодишните изборни резултати. Тя остави РБ без видим път към върха и на пръв поглед без избор – освен връщане назад и излизане в опозиция. Господин Кънев вероятно леко надцени потенциалния си електорат, като заяви, че щял да иде на избори с 15 – 18% подкрепа наесен, ако беше поставил ултиматум на коалиционния си партньор и беше излязъл от правителството при липса на категорична и пълна реформа на съдебната система. Но е прав, че това беше лесният избор – връщане.

Вместо това, той реши да упражни радикалната си свобода и да скочи в пропастта на Местановата прегръдка. Или поне това е мнението на групата на Разочарованите гласоподаватели на РБ. До голяма степен за това мнение допринесе и визуалното послание от деня, в който беше обявено споразумението – Радан Кънев и Лютви Местан, рамо до рамо пред гората от микрофони в защита на „историческия компромис”.

Аз обаче бих оприличил съгласуването с ДПС не на пропастта покрай пътя, а по-скоро на една странична, трънлива пътека, която води към друг връх – да го наречем връх Малка реформа. На връх Малка реформа явно гласуване няма. Но все пак е по-нависоко от дълбоката котловина, в която се намира в момента съдебната система. И гледката към връх Истинска реформа е по-ясна, макар и в повечето дни той да е обвит в гъстите мъгли на липсата на политическа воля.

Въпросът е дали по тръните на пътеката към връх Малка реформа на Реформаторския блок няма да му се развържат обувките, да му изпадне половината багаж от раницата и да се препъне в пропастта на опозиционерството. Десните дълго време го играха този мач – от 2001 до 2014 година насам все като малка опозиционна партия в парламента, със силно мнение по всеки въпрос, но без мандата да действат. Това е комфортна позиция, защото не изисква маневриране – много е лесно да отстояваш идеалистична принципна позиция, когато не ти се налага да се занимаваш с реалното постигане на резултати. И това, за мен, е истинската пропаст в нашата притча.

Излизането на РБ от коалицията не гарантира предизвикване на нови избори, макар че често пророкувания и отляво, и отдясно алианс ГЕРБ–ДПС е малко вероятен поради публичната токсичност на всеки от партньорите за другия. Но пък, оставайки в нея, реформаторите трябва много премерено да избират следващите си стъпки.

Сред Разочарованите има много, които днес се кълнат, че повече няма да гласуват за Реформаторите. С тях господин Кънев трябва да комуникира далеч по-добре, отколкото досега, да се дистанцира от ДПС и коректно, неарогантно да обясни причините за действията си пак и пак, докато не ги убеди да се върнат обратно.

Слушането също няма да му навреди, за разлика от отсъствието му от страната, докато парламентът бламираше предложенията за есенния референдум. Това, впрочем, също трябва да бъде добре обяснено – и то така, че да не остане и сянка от съмнение, че е имало танто-за-кукуригу с ДПС. Слушането на електората и изпълнението на предизборната програма са колоните, на които всяка партия би следвало да гради политиката си, особено когато е на власт. Традиционно у нас това не е така, предимно защото гореспоменатият електорат не държи особено нито на едното, нито на другото. Господин Кънев дава вид на лидер, който би искал не само да запази, но и да увеличава броя на избирателите си чрез диалог и чрез доказани усилия за изпълнение на обещаваното.

„Ако никой не се изметне, ние ще постигнем най-радикалното от нашата предизборна програма”, каза той в дните след историческия компромис. Това също е леко надценяване – дотолкова, доколкото постигнатото споразумение за реформа е далеч от радикалните промени, които са необходими. Но по пътя на радикалната свобода, един ден може би ще се стигне и до този връх.

Послепис: Този текст беше написан в дните преди избирането на Мая Манолова за омбудсман на Република България и затова не го обсъжда. Авторът отчита, че това събитие оцветява валидността на текста и присърце би приел цивилизована дискусия по въпроса в коментарите